Двигател с вътрешно горене

Устройство на двигател на автомобил: Леонардо да Винчи прочутияти все­странно надарен италиански художник, създал през 1490 г. една “самодвижеща се кола”, коя­то е била привеждана В движение на ръка. С това е трябвало да бъде осъществена една стара мечта на човечеството, но човешките Възможности са били В случая надценени и така механичното превозно средство скоро отново е изпаднало в забрава, макар че на някои места понякога са се подноВяВали опитите.
Когато на Джеймз Уатпрез 1769 г. се удало от атмосферната парна машина да раз­вие една мощна и надеждна силоВа машина, се е повярВало, че е намерен подходящият източник за задВижВане на кола. Скоро по английските и френските пътища се появили огромни парни коли, които временно дори са били използувани по редоВни градски транспортни линии. Обаче тромавите парни машини не са могли да се на­ложат по тогавашните улици. Междувременно английският машиностроител Г. Cm е ф а н со н със създаването на парния локомотив пос­тавил началото на победния ход на железници­те. Още през 1830 г. неговата машина достиг­нала по трасето между Стоктън и Дарлин- гтон скорост 45 км/ч. Английските железопът­ни компании Въздействали върху парламен­та да се въведат данъци за уличния транспорт и от 1865 г. пред всеки парен омнибус на 50 метра от него е вървял човек с червен флаг. То- ва е било практически краят на парния ав­томобил в Англия – най-развитата техничес­ки тогава страна В Европа.
И днес още се срещат специални транспортни средства, движени от пара, като парни ва­ляци, и дори товарни автомобили, обаче като двигателен агрегат за модерни и малки безрел- сови превозни средства парната машина се е оказала неподходяща.
Съвременният автомобил е възникнал едва след като се е удало да се създаде нова топлин­на силова машина – малкият високооборотен нестационарен двигател с вътрешно горене, наричан тогава газов двигател. По-нататък той Ще се разгледа по-подробно,
Какво се разбира под понятието “топло- силова машина”?
Силовите машини преобразуват различни ви­дове енергия в механична енергия, за да могат да задВижВат работни машини или превозни средства. Топлосиловите машини трансформи­рат топлинната енергия, получена от горене­то на различни вещества, в енергия на движе­нието (кинетична енергия).
Съществуват два вида топлосилови маши­ни парни машини и двигатели с вътрешно го­рене.

Ролята на парните машини

Парните машини трябва да притежават парен котел, в който топлината от горенето при­дава на парата съответно налягане. Благода­рение на високото налягане парата привежда в движение или буталото на парната машина или турбинните колела на парната турбина. Като бутални парни машини са конструирани парните железопътни локомотиви, а парните турбини се използват в топлоелектрически­те централи или като корабни двигатели.
Двигателите с вътрешно горене не прите­жават никакви особени котелни -устройства. Тук горенето се извършва в самата силова ма­шина, в цилиндъра. Били са развити двигатели с два различни начина на работа: двигателят на Ото (бензинов двигател), в който изгарят леки горива (бензин, бензол), и дизеловият дви­гател, който използува тежки горива. Доскоро всички двигатели с вътрешно горене се изра­ботваха като т. нар. ходово-бутални двига­тели. Те се отличават с това, че буталото в цилиндъра се движи възвратно-постъпателно, като посредством мотовилката привежда във въртене коляновия вал. От известно време е създаден нов вид двигател с вътрешно горене – т.нар. ротационно-бутален двигател . В ед­но 8-образно пространство (епитрохоидна ку-
тия) се Върти ексцентрично около собствена­та си ос триъгълен ротор (ротационно (бутало), който освен това извършва още едно кръгоВо движение. Процесът на работа на рота­ционно-буталния двигател не се отличава съ­ществено от този на обикновения бутален дВигател.
От около три десетилетия газоВата турби­на също се прилага, но изключително В авиация­та. В автомобилите газовите турбини са били Встроявани само за експериментални цели и без решаващ успех, тъй като те изискват зна­чителни изменения в автомобилната кон­струкция и по икономичност не могат да конку­рират бензиновите, а още по-малко дизелови­те двигатели.