ЦИЛИНДЪР, ЦИЛИНДРОВА ГЛАВА И БУТАЛО

Основа на двигателя с вътрешно горене е цилиндърът – едно затворено пространство, в което изгаря сместа от гориво и въздух. В цилиндъра се движи възвратно-постъпателно грижливо пасваното бутало, както е показано на фиг. 17. Налягането на изгарящата горивовъздушна смес действва върху цялата вътрешна повърхност на цилиндъра, обаче само буталото е подвижно и поема тази сила на налягането, която посредством мотовилката 11 действвва върху коляновия вал и го привежда във въртене. Цилиндърът 1 е затворен отгоре чрез цилиндрова глава. Между цилиндъра и цилиндровата глава се поставя т.нар. уплътнение на цилиндровата глава, което се състои или от тънка медна ламарина с междинно поставен азбест, или от метално-азбестова тъкан. В цилиндровата глава според вида на двигателя се намират клапаните или съответните канали, както и запалителни свещи при бензиновите двигатели и впръсквателни дюзи и нагревателни свещи при дизеловите двигатели.

Всички части от вътрешността на цилиндъра са подложени при работа на двигателя на постоянна смяна между подналягането при засмукване на сместа и високото работно налягане. Същевременно те трябва да поемат върху себе си бързата смяна (няколко хиляди пъти в минута) на загряване от изгарянето и охлаждане при постъпването на прясна смес или въздух. Поради това е необходимо предадената върху цилиндъра топлина от горенето в по-голямата си част отново да се изведе. За тази цел той се снабдява или с охладителна риза, през кухите пространства на която тече вода и отнема излишната топлина, или при въздушното охлаждане – с отлети охладителни ребра, които увеличават топлообменящата горна повърхност на цилиндъра.

Цилиндров блок

Автомобилните двигатели са почти без изключение многоцилиндрови. Цилиндрите най-често са отлети заедно в блок, който образува едно цяло с картера на двигателя (фиг. 13)* Като конструктивен материал за цилиндри досега е използуван висококачествен сив чугун. Едва напоследък успешно се използва
лекометалният цилиндър, чиято работна повърхност е хромирана. т.нар. алфер-цилиндър (Aluminium – Ееррит), при който отвътре се използува доброто качество на плъзгане на сивия чугун, а отвън — превъзходното топлопредаване на алуминия.

Също и целият блок на двигателя се изработва от лекометални сплави. Цилиндрите, които се поставят в блока, са известни като т.нар. “мокри” втулки. Те директно се обти-чат от охлаждащата вода. Представеният на фиг. 17 цилиндър представлява такава мокра втулка. За да не може да изтече охлаждащата вода нагоре или надолу в картера на коляновия вал, прилага се уплътняване, за което служат гумени, медни или азбестови пръстени.

Една друга форма са “сухите” цилиндрови втулки, чието използуване е разгледано в главата за мазане.

Глава на двигател

Двигателите освен по споменатите белези се разпределят и според броя на цилиндрите и вида на тяхното разположение. Най-често срещаните конструкции са едно-, дву-, три-, четири-, шест-, осемцилиндрови двигатели. Дванадесет цилиндъра се срещат при двигатели на ‘ тежкотоварни или състезателни автомобили.

Най-често срещаната форма на разположение на цилиндрите е редовият двигател (фиг..’ 14/1).

Най-малък обем заема т.нар. боксерен двигател* (фиг. 14). Неговото име произтича от английската дума “вox” (съд или кутия). Боксер-двигател притежават например старите мотоциклети на мотоциклетния завод Цшопау, “Фолксваген” и др.

В относително малка конструктивна дължина на двигателя V-образните двигатели (фиг 14/111) позволяват да се съберат четири, шест или осем цилиндъра. Такива V-образни двигатели имат чехословашките леки и тежкотоварни автомобили “Татра”, съветският “Запорожец” и някои товарни автомобили, западногер-манските леки автомобили “Форд” и някои американски автомобили. Двата цилиндрови реда на боксерните и V-образните двигатели действват върху общ колянов вал. На всяка мотовилкова шийка на коляновия вал се прикачват най-често две мотовилки заедно. Както се вижда от фиг. 14, двигателите може да се подразделят на такива със стоящи, наклонени или лежащи цилиндри.